Христос говори чрез Памела Крибе

Скъпи приятели,

Аз съм Йешуа и съм с вас. През бариерите на пространството и времето съм редом с вас. Почувствайте ме в сърцето си. Знам какво е да си човек със своите полети и падения. Изследвал съм отвътре целия спектър човешки чувства в този свят на крайности и в крайна сметка намерих изход, подход към друг начин на възприемане на нещата. Този начин позволява да се види целия човешки опит в друга светлина. Светлина, създаваща мир и спокойствие в сърцето ви.

Именно за това е днешното ми послание. Много от вас не са в съзвучие със себе си, намират се в състояние на борба със самите себе си. В ума ви е още жива идеята за това, че трябва да бъде по-добре, че не трябва да сте това, което сте сега. Че трябва да станете по-развити, по-добре да следвате определени правила, високите идеали, които сте си задали. Но това е лъжлив идеал. Цялата тази работа е основана на идеята, че не сте добри такива каквито сте, че има нещо друго, че имате възможност да се промените и че вие може да контролирате факта, че сте човек. Това е старата идея, която вече напълно сте изпитали в много древни времена.

Тази идея, в частност, е съществувала в Антлантида, където сте развили третото око и сте го изпробвали като център на наблюдение. С негова помощ сте можели да възприемате и с негова помощ сте искали също и да се намесвате, да формирате живота си по свое желание. Във вас е съществувала тенденция за доминиране, но тя също се е вдъхновявала от вашата концепция за истината. Смятали сте, че действате, изхождайки от висши принципи, и всичко, което правите е винаги „добро“. Властта винаги се прикрива с идеи, смятани за добри. Всяка идеология, по този начин, се строи около такива идеи, създавайки мироглед, който изглежда като стремеж към доброто като в същото време всъщност е опит за контролиране на живота. Както своя, така и на другите.

Властта развращава. Тя ни отделя от естествения поток на живота, присъстващ във всяко човешко същество. Тя ви дава концепция за пластичност, податливост, която всъщност е основана на илюзията. Животът такъв, какъвто го познавате, няма гъвкавост и в този смисъл не се определя нито от разсъдъка, нито от волята, нито от третото око. Животът не се вмества в мироглед или някаква система и не може да бъде организиран на основата на ментални процеси. Дълго време бяхте в битка с човечността си, с условията на съществуване като човек. По-голямата част от духовния път е основана на идеята, че е необходима работа над себе си, необходимост от извисяване, необходимост от предопределени действия, призвани да ви водят към идеалната ситуация. Но тази идея създава голяма вътрешна борба, натрапване на стандарти, които дълбоко в душата си знаете, че не можете да постигнете. По този начин от самото начало сте обречени на неуспех.

Почувствайте сега енергията на този начин на мислене. Какво правите вие със себе си? Каква енергия тече от тази необходимост да се назначава, натрапва, това изискване за усъвършенстване, от желанието да се организира живота, емоциите и мислите? Почувствайте енергията на желанието за контрол! Това енергия на любовта ли е? Често тази енергия се представя за любов, добро и истина, но властта винаги се маскира така, че хората да я приемат по-лесно. Властта не показва открито лицето си, но съблазнява с мисълта. Затова е по-добре да не обмисляте, а да почувствате какво прави с вас желанието да контролирате живота. Погледнете в ежедневието си, в настоящето, в живота си сега. Колко често се сражавате сами със себе си, осъждате това, което се надига във вас, това, което израства естествено и иска свободно да протича? В това състояние на осъждане се крие критикарска енергия, скрива се студенината. „Така не трябва, това е неправилно, това трябва да си отиде!“ Почувствайте тази енергия. Помага ли ви?

Сега искам да ви покажа друг начин да погледнете на себе си. Да ви покажа място, където измененията наистина могат да станат, но без борба. Място, където не е необходимо да се сражавате със себе си. За да поясня това, ще ви дам пример. Представете си, че ви се е случило нещо, което ви дразни и гневи. Можете да реагирате различно на този гняв. Ако не сте свикнали да разсъждавате над емоциите си и реакциите ви са най-обикновени, то няма нищо повече, освен гнева. Вие се гневите и точка. Гневът ви сгорещява, вие се отъждествявате с него. Често става така, че вие приютявате гнева вътре в себе си. Проектирате вината върху някой друг. Някой друг не е направил нещо както трябва и е виновен и вие се ядосвате. Това е най-първичната и обикновена реакция. Вие се отъждествявате с гнева и се ядосвате.

Другата възможност аз наричам втория път на реагиране. Вие се ядосвате и веднага чувате глас в главата си, който ви говори: „Така не може. Не е правилно. Не е хубаво да се ядосвам. Трябва да поправя това.“ Напълно е възможно религията ви или социалните условия да са ви научили да сподавяте гнева си. В смисъл, че по-добре е, по-красиво и нравствено е да не показвате гнева си пред другите. Това най-вече се отнася за жените, мислещи че не им подобава открито да изразяват гнева си, че това не е женствено.

Има най-различни идеи, заставящи ви да осъждате гнева си. Какво става в такъв случай? Когато във вас нараства гняв, веднага се надига определено отношение: „Това не е позволено, не е правилно.“ По този начин, гневът се превръща във вашата сенчеста страна, тъй като той, буквално, не трябва да излиза на светло, не трябва да се вижда. Какво става като потискате по този начин гнева? Той не изчезва. Той отива на заден план и ви влияе по друг начин. Той предизвиква страх и безпокойство. Вие не използвате силата, скрита в гнева, защото не си позволявате да я използвате. Вие показвате своята мила, хубава, но не страстна, гневна страна. По този начин гневът се блокира и можете да си мислите, че се различавате от другите хора по тези чувства. Можете да започнете да страните от тях. Във всеки случай вътре във вас се създава жесток конфликт между вашите, както ви се струва, различни „Аз“. Между „Аз“на Светлината и „Аз“ на Тъмнината. И така попадате в тази болезнена игра, тя ви ранява вътрешно дотолкова, до колкото не можете да изразите себе си. Именно това осъждане ви ограничава.

Наистина ли такава реакция е по-добра за вас? Потискането на емоциите прави ли ви по-мирни, по-спокойни и по-любящи? Можете ясно да видите, че този тип реакции не действат. Те не водят до вътрешен баланс. Още повече, вие правите това със себе си. Често потискате емоции, защото си мислите, че не изглежда добре в очите на другите, не е добре от морална гледна точка, към която се придържате. А не обмисляте този морал – откъде се е взел той и с какво ви подхранва. Така че ето какво ви препоръчвам: не мислете за това, а го почувствайте. Почувствайте енергията на осъждане, която изстрелвате към себе си заради идеала и поради това какво вие „трябва да правите“, зад които понякога наистина стоят високи мотиви – нека бъде така. Обуздаването на своите емоции и систематичното им потискане няма да доведе до вашето просветление.

Има и трети начин, по който да преживеете своите собствени човешки емоции. Първият начин беше в пълното отъждествяване със своя гняв. Вторият начин беше в потискането и осъждането му. Третият начин е в позволяването му и преодоляването му. Именно това и прави съзнанието. Съзнанието, за което говоря, не съди. Това е състояние на битието. Това е способ на наблюдение, което едновременно се явява и творчество. Много духовни традиции казват: „Осъзнавай себе си и това е достатъчно.“ Ще се удивите. Как може обикновеното съзнание да промени потока на емоциите? Нужно ви е осъзнаване, че съзнанието е нещо много мощно. Това е нещо много по-голямо от обикновеното регистриране на емоциите. Съзнанието е могъща творческа сила.

Сега си представете, че нещо във вашия вътрешен свят е предизвикало силна емоция, например гняв. Когато съзнателно работите с нея, вие изцяло я наблюдавате в себе си. Нищо не правите, само я наблюдавате. Вие вече не се отъждествявате с гнева, не се изгубвате в него. Вие просто му позволявате да бъде такъв какъвто е. Това е състояние на откъсване, но то изисква голяма сила, защото всичко, на което сте научени по-рано, ви тегли да потънете в настроението си, в емоциите на гнева или страха. И за да се усложни още повече ситуацията, вие започвате да осъждате този гняв или страх. По този начин, вас ви влече в две посоки далеч от съзнанието, а изходът е точно по средата по пътя към вътрешния мир. Обичайният начин за справяне с емоциите си ще ви отведе далеч от центъра на вашето съзнание, обаче, това е единственият начин. Само мълчаливо наблюдавайки цялата пълнота на емоцията, вие не губите осъзнаването, оставате напълно присъстващи. Вие не си позволявате да се намесвате, нито в самата емоция, нито в осъждането й. Меко и с пълно осъзнаване я наблюдавате: „ето това се случва с мен“.

„Виждам как в мен се надига гнева, как се придвижва в моето тяло. Аз усещам реакцията в стомаха и в сърцето си, а мислите ми бързат да оправдаят емоцията ми. Мислите ми казват, че именно аз съм прав, а не другия човек.“ Всичко това вие виждате, наблюдавайки се, но без да го следвате. Вие не потъвате в емоцията. Точно в това е съзнанието и яснотата на ума. По този начин вие успокоявате демоните в своя живот: страх, гняв, недоверие.

Отъждествявайки се или борейки се с осъждането на емоциите, вие им придавате сила и така или иначе ги подхранвате. Единственият начин да ги преодолеете е да се издигнете над тях в съзнанието си, да не се борите, а просто да им позволите да бъдат.

Какво става тогава? Съзнанието не е нещо статично. Нещата се променят през цялото време. Ще забележите, че ако не подхранвате емоцията и не я осъждате, тя постепенно се разтваря. С други думи, равновесието ви става по-здраво, а основните чувства все повече са в областта на покоя и радостта. Мястото на битката в сърцето ви и душата ви се запълва с радост. Вие започвате да гледате на живота с по-мек поглед. Усещате емоциите в тялото си и ги наблюдавате. Меко и спокойно наблюдавате мислите, започващи да се въртят в главата ви. Знайте, че методът на наблюдение, без въвличане, е много мощен и силен. Точно за това говорим – това е изходът!

Моля ви сега, в този момент, да почувствате силата на собственото си съзнание, чистото битие и освобождаващото усещане, че не е необходимо да променяте нищо в себе си. Почувствайте спокойствието и яснотата на това осъзнаване – това е, което вие сте в действителност. Отхвърлете лъжливите съждения. Позволете на емоциите свободно да текат, не потъвайте в тях. Те са част от вас и някои от тях ви носят послание. Ако изпитвате емоции, от които се страхувате, които ви безпокоят, с които се борите, попитайте се дали не сте наложили табу на някои от тях? Позволете им сега да излязат напред като дете или малко животинче и да се проявят, да се покажат. Това дете трябва напълно да се изрази, дори ако не се държи добре. Какво и да прави, необходимо е да му позволите да прави всичко, което иска и да ви разкаже всичко, което чувства. Вие представлявате осъзнаването, говорещо му: „Да, искам да те видя и да чуя историята ти. Изрази я. Разкажи ми каква е твоята истина. Възможно е това да не е Истина, но искам да чуя тази история.“ Така изживейте емоциите си, без да ги осъждате. Позволете им да говорят с вас. Отнесете се към тях с меката мъдрост на възрастния и вижте какво ще ви донесе това дете. В негативните емоции често е скрита чиста жизнена сила, задушена до смърт от предразсъдъци и осъждане. Позволете на детето да подскача пред вас. Може външният му вид да се промени. Приемете го с любов и откритост.

Осъзнаването служи на преобразяването – това е основният инструмент за промяна, но в същото време осъзнаването не иска да променя нищо. Осъзнаването говори: „Да, това е, което е.“ То е възприемчиво и приема всичко, което е, и това променя всичко, доколкото ви прави свободни. Сега вие сте свободни. Вече не сте във властта на емоциите и не ги осъждате. Позволявате им да бъдат, лишавате ги от контрола над вас. Разбира се, все още ще има случаи, когато емоциите без предупреждение ще ви завладяват – но и вие сте човек. Постарайте се да не останете в тях и да не се самообвинявате. „Господи, аз не мога да достигна Ясно Съзнание. Направих нещо неправилно“. Помисляйки така, вие отново се впускате в колелото на осъждането. Винаги можете да намерите Изход, връщайки се към покоя и без да се борите със себе си. Наблюдавайте и се старайте да не грешите. За да не потъвате в емоциите е необходима сила. Това е силата на истинската духовност. А истинската духовност не е морал, а начин да бъдеш.

Превод Карамфила Хаджииванова.

© Pamela Kribbe

www.jeshua.net