From ego to heart IV
 

Отваряне към  Духа

Разграничихме четири етапа на процеса на трансформация от съзнание, основано на егото към съзнание, основано на сърцето:

1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.

2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.

3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.

4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода. 

Сега ще поговорим за последния, четвърти етап – отварянето към Духа. Навлизайки в четвъртия етап, вие откривате в себе си пространството на мира и тишината. Често влизате в контакт с тишината на сърцето, което, както знаете, е от вечността. Всичко, което преживявате е относително в сравнение с това неограничено и всеобхватно същество.

Пространството на мира и тишината във вас се нарича Дух.

Вашите езотерични традиции правят разделение между духа, душата и тялото.

Тялото е физическото място, което душата обитава, за ограничен период от време.

Душата е нефизически, психологически пазител на преживяванията. Тя носи опитите на много животи. С времето душата се развива и бавно се превръща в красив камък с множество фасети и всяка фасета отразява различен вид опитност и основаващото се на нея знание.

Духът не се променя и не израства с времето.

Духът пребивава във времето и пространството. Духът във вас е вечната и извънвремева ваша част, която е Едно с Бог, който ви е сътворил. Той е божественото съзнание, което е в основата на вашето проявление в пространството и времето. Вие сте родени от сферата на чистото съзнание и носите в себе си част от това съзнание през всичките ви проявления в материална форма.

Душата взема участие в дуалността. Всички опитности на дуалността й влияят и я трансформират. Духът пребивава извън дуалността. Той е фона, на който всичко се развива и еволюира. Това е Алфата и Омегата, които вие бихте могли да наречете просто Битие или Източник.

Тишината – външната и особено вътрешната, е най-добрият път към изживяване на вечно присъстващата енергия, която всъщност сте самите Вие на най-дълбокото ниво на вашата същност. В тишината можете да се докоснете до най-чудесното и очевидно, което би могло да съществува – до Духа, Бога, Източника, Битието.

Душата носи в себе си спомените за много превъплъщения. Тя знае и разбира много повече, отколкото вашата земна личност. Душата е свързана с екстрасензорни източници на познание, каквито са вашите превъплъщения в минали животи, водачи и запознанства от астралния план. Въпреки тази връзка обаче, душата може да бъде в състояние на обърканост, на незнание за своята истинска природа. Тя може да бъде травмирана от конкретни опитности и да пребивава определено време в тъмнина. Душата непрекъснато се развива и натрупва разбиране за дуалността, присъща за живота на Земята.

Духът е неподвижния център в развитието на душата. Душата може да се намира в състояние на тъмнина или просветление. Това не се отнася за Духа. Духът е чисто битие, чисто съзнание. Той е в Тъмнината, както и в Светлината. Той е Единството в основата на всички дуалности. Когато достигнете четвъртия етап на трансформация от егото към сърцето, вие се свързвате с Духа. Свързвате се с вашата Божественост.

Когато се свържете с Бога във вас, вие напускате дуалността и едновременно с това запазвате пълно присъствие и сте заземени. В това състояние съзнанието ви е изпълнено с дълбок, но тих екстаз – комбинация от покой и радост.

Осъзнавате, че не зависите от нищо извън вас. Вие сте свободни. Вие наистина сте в света, но не сте част от него.

Връзката с духа в самите вас не е нещо, което се случва веднъж и завинаги. Това е бавен и постепенен процес, в който се свързвате, разединявате се, отново се свързвате... Постепенно фокусът на съзнанието ви се премества от дуалността към единството. Съзнанието се преориентира, откривайки с времето, че повече го привлича тишината, отколкото мислите и емоциите. Под тишина имаме предвид следното: да бъдете напълно центрирани и присъстващи, в състояние на неосъждащо съзнание.

Няма определени методи или средства за достигане до това състояние. Ключът към връзката с Духа не е в простото следване на някакво учение (медитации, пости и т.н.), а истинското разбиране – да  разберете, че именно тишината ще ви доведе у Дома, а не мислите или емоциите.

Това разбиране се формира бавно с  нарастване на осъзнаването от ваша страна за механизма на вашите мисли и чувства. Вие позволявате на старите навици да си отидат и се отваряте за новата реалност на съзнанието, основано на сърцето. Основаното на егото съзнание вехне и бавно умира.

Умирането не е нещо, което извършвате. То е нещо, на което позволявате да се случи. Предавате се на процеса на умиране. Смърт е просто друга дума за промяна, трансформация. Така е било винаги. Смъртта винаги е освобождаване на старото и отваряне за новото. По време на този процес няма нито един момент, в който „не съществувате”, т.е. сте мъртви според вашето определение за смърт. Смъртта така, както вие я определяте, е една илюзия. И само страхът от промяната ви кара да се страхувате от смъртта.

Вие се страхувате да не умрете не само физически, но също емоционално и ментално още по време на земния ви живот. Но без смъртта всичко би било фиксирано и  неподвижно. Бихте се оказали в плен на старата форма – износено тяло, остарели мисловни модели, ограничаващи емоционални реакции. Ще се задушите, нали? Смъртта се явява освободител. Смъртта е като водопад от свежа вода, която разбива старите ръждясали врати и ви изстрелва в нови области на опитността.

Не се страхувайте от смъртта. Няма смърт, има само промяна.

Преходът от съзнание, основано на егото, към живот, основан на сърцето много прилича на преживяване на смърт. Колкото повече отъждествявате себе си с Духа, с Бога във вас, толкова повече освобождавате онова, за което сте свикнали да се притеснявате, и за което сте изразходвали толкова много енергия. На все по-дълбоки нива вие осъзнавате, че наистина не трябва да се прави нищо друго, освен да бъдеш! Когато се отъждествявате с вашето битие, а не с прелитащите покрай вас мисли и емоции, животът ви веднага се променя. Духът не е нещо абстрактно. Това е реалност, която можете да пренесете в живота си. Връзката ви с този най-чист източник постепенно ще промени всичко в живота ви. По своята природа Бог, Духът или Източникът твори по начини, които са почти непонятни за вас.

Духът e тих и вечен и въпреки това е творец. Божествената реалност не може да бъде разбрана чрез ума. Тя може единствено да бъде почувствана. Ако я допуснете във вашия живот и я разпознаете в шепота на сърцето ви, всичко бавно започва да идва на мястото си. Когато сте настроени към реалността на Духа, който е мълчаливото съзнание като фон на всички ваши опитности, вие преставате да налагате вашата воля над реалността. Позволявате на всичко да се върни към естественото си състояние на съществуване. Вие ставате вашия естествен, истински Аз. И всичко това става по един хармоничен и забележителен начин. Чувствате, че всичко се свежда до естествения си ритъм и естествения си ход. Единственото, което следва да правите, е да останете настроени на този божествен ритъм и да освободите страха и неразбирането, които ви карат да се намесвате.  


Помощ за другите от нивото на Духа

След като трансформирате съзнанието, основано на егото, в съзнание, основано на сърцето, повече или по-малко сте в непрекъснат  досег  с вашия вътрешен божествен поток на битието. В подобно състояние на битие не изпитвате потребност или желание да помагате на другите – всичко става съвсем естествено. Вие ги привличате към себе си, но не посредством волята. На енергийно ниво сега вие излъчвате определени вибрации. Във вашето енергийно поле има нещо, което привлича хората. И това не е нещо, което правите, а онова, което сте. Във вашето енергийно поле присъства вибрация, което може да им помогне да се свържат с техния божествен АЗ.

За тях може да бъдете огледало, в което да видят как даден проблем или обстоятелство бива освободено и трансформирано от енергията на разрешението. Те могат да усетят енергията на разрешението, която винаги се формира при контакт с Божествения Аз във вашето същество.

Може да ги научите на нещо, но обучението се случва като просто бъдете самите себе си. Това не става чрез предаване на знания от вас към тях или чрез използване от ваша страна на определени методи на обучение и изцеление. Това се случва просто като си позволите да бъдете този, който сте и изразявайки го по начин, който намирате за най-радостен, вашето присъствие става истински полезно. Когато споделяте себе си с другите, вие им предоставяте пространство за изцеление, а те могат да избират дали да влязат в него или не. Това зависи от тях!

Като лечител или терапевт вие трябва просто да бъдете в контакт с вътрешния божествен поток, с мълчаливото съзнание, което представлява самия Дух. Именно тази връзка променя хората и ги издига на по-високо ниво на съзнание с по-голяма свобода, ако те изберат това за себе си. И ако наистина го изберат, всичко ще се случи в съответствие с техния собствен ритъм и русло.

За да помагате на другите по този начин трябва да притежавате неутралност на чувствата. Това предполага определено ниво на отделяне, на освобождаване на личното ви желание да промените или да „излекувате” другите. Подобно желание, характерно на определен етап за всички Служители на Светлината, не произлиза от истинското разбиране на вътрешния път, който хората желаят да извървят в търсене на тяхната собствена истина. За по-голяма част от хората ще бъде необходимо да се спуснат до самия корен на техните проблеми, преди да се окажат истински готови да ги освободят. Когато направят това, те истински ще „овладеят” решението на проблема и то ще им донесе дълбоко удовлетворение. Възможно е в техните проблеми да познаете някои от проблемите, с които ви се е налагало да се преборите. Молим ви да не забравяте това и не се опитвайте да предпазвате хората от „спускане до дъното”. Ако те решат да се спуснат, ще го направят, независимо от това как ще постъпите или какво ще им кажете.

По-добре е да не сте обвързани емоционално с хората, на които помагате. Емоционалното обвързване е предпоставка за включване на вашата лична воля да излекувате или трансформирате някого. Такова лично желание не помага на другите и в действителност може да създаде блокажи в процеса на тяхното излекуване. Ако ви се иска хората да се променят, това означава, че не пребивавате в пространството на любовта и позволението. И хората го чувстват. Може да си мислите, че ги наблюдавате и разгадавате, но те също ви разгадават.

Четвъртият етап на трансформация от егото към сърцето представлява преминаване отвъд нивото на душата и издигане до нивото на Духа. Разбира се, не искаме да кажем, че душата по някакъв начин стои по-ниско от Духа. Работата се състои в това, че вие сте нещо много повече и по-всеобхватни от душата. Душата е механизъм за придобиване на опитности. Когато се отъждествявате с Духа във вас, с вашия божествен АЗ, всичко, което сте преживели в многото ви животи идва на мястото си. Вие се издигате над опитностите си и не се отъждествявате с нито една от тях. Това действа изцеляващо на душата. 

 

© Pamela Kribbe
www.jeshua.net



Lijn in regenboogkleuren