За мен е истинско удоволствие да сме отново заедно. Вие всички сте смели воини. Самото ви присъствие във физическо тяло на Земята днес говори за вашата огромна смелост и готовност да се изправите срещу тъмнината – вътре и вън и да я облеете със светлината си, светлината на вашето съзнание. Вие сте воини в духовния смисъл на думата и вашето снаряжение се състои от състраданието и различаването. Човек не може да се пребори със страховете и илюзиите на вашата реалност единствено с помощта на любовта и състраданието. Тези фундаментални, предимно женски по същността си качества, трябва да бъдат допълнени от мъжките характеристики яснота и различаване. Състраданието ви дава възможност да съзрете основата на светлината във всяко проявление на дуалността, като например да видите светлината в нечия душа, дори когато тази личност е изпълнена с негативизъм. Различаването, обаче, ви известява за присъствието на страх и енергии свързани с властта във всяко едно подобно проявление и ви позволява да се дистанцирате от нея, като я освободите от енергийното си поле. За да разберете кои сте всъщност, трябва да се освободите от онова, което не сте и именно различаването ви помага за това. Различаването е „силата на меча”, енергията, която ви помага да определите собствените ви граници и да намерите собствения си път. Аз го наричам „мъжката енергия” и тя е необходимото допълнение към женските свойства на разбиране и прошка. В този ченълинг наблягам на важността на „меча на различаването”, тъй като той е много тясно свързан с темата на днешната ни дискусия. Днес искам да поговорим за връзката ви с вашите родители и с родното ви семейство като цяло. Когато поемете по пътеката на духовното израстване, в даден момент този въпрос ще застане в центъра на вашето внимание. Човек може да разглежда своето раждане във физическо тяло като процес на пропадане в тъмнината, при условие, че не влагате в тази дума идеята за грях или вина. Родилният процес наистина е гмуркане в дълбините, за което една част от душата ви е взела съзнателно решение! Във вътрешността на душата си вие сте решили да си наложите настоящото си въплъщение и сте почувствали доверието и упоритостта, нужни за постигането на целта. Обаче в момента, в който се гмурнете, образно казано, вие се потапяте в състояние на не-знание, състояние на временно неосъзнаване. В момента, в който навлезете в материалната Земна реалност, вашето съзнание бива забулено с воал или хипнотизирано от различни илюзии, които всъщност не са нищо друго, освен вродените навици на преобладаващата част от човечеството. Това наподобява мрежа, хвърлена върху вас. Когато навлизате в земния живот, споменът за „другата страна” е все още жив и силен. Но вие не знаете как да го изразите с думи и да предадете истината за него – прости неща като безусловна любов и сигурност, които ви съпътстват навсякъде. Енергията на Дома е все още очевидна за вас самите, както водата за рибата. Но в следващия момент вие навлизате във физическия свят и в психологическата реалност на вашите родители. Вие търсите връзка с тях, искате да запазите живо онова чувство за Дома, но сякаш сте откъснати тотално, сякаш са хвърлили мрежа върху „рибата” във вас. Това се нарича травма на раждането и тя има както физически, така и дълбоко духовни аспекти. Мрежата, която ви хваща докато падате, е изплетена предимно от стереотипите на живот на вашите родители, техните отправни точки в живота, начините им за общуване със себе си, техните надежди и желания за вас. Когато се родихте, колективното съзнание на Земята бе все още в хватката на его базираното съзнание и така е дори до днес. Времената се променят, но има нещо като начален стадий, в който нещата се нуждаят от време за да наберат скорост, преди да настъпи истинската, коренна промяна. В момента вие все още с намирате в този начален стадий и затова вътрешната ви работа е толкова важна. Затова когато дойдохте на Земята, вие навлязохте в реалност, доминирана от съзнание, основано на егото и я опознахте посредством енергията на вашите родители. Когато навлезете в реалността на съзнанието, основано на егото, такава, каквато бива представена пред вас от родителите ви, ще трябва да се справите с куп ширещи се илюзии, от които искам да назова следните три, които са важни. 1. Загуба на майсторствотоПървата илюзия е тази за загубата на майсторството. Тази илюзия ви кара да забравите, докато растете и се превръщате във възрастен индивид, че сте твореца на всичко, което се случва в живота ви. Повечето хора не осъзнават случващото се в живота им като тяхно собствено творение. Те често се чувстват жертви на „висши сили”, които градят и насочват живота им. Това се нарича загуба на майсторството. 2. Загуба на единствотоС потапянето си в колективното човешко съзнание и с образа, даден ви от вашите родители, вие също така губите чувството за единство с всичко живо. Основното осъзнаване за „единството на всички неща” бавно бива отстранено като с филтър от съзнанието ви. Поощряван сте да изградите собственото си его. Според съзнанието, основано на егото, ние сме в същността си отделени същества, които се борят за собственото си просъществуване, за своето оцеляване, изхранване и признание. Струва ни се, че сме ограничени в собственото ни тяло и заключени в психологическата ни реалност без никаква истинска и искрена връзка с „другите”. Това е илюзията за отделеност и трагичното усещане за самота, което я съпътства. 3. Загуба на любовтаИ ето че стигаме до загубата на любов, представляваща чувство на безусловна радост и закрила, които изконно принадлежат на сърцето като право по рождение. В навлизането ви в земното измерение, в което енергията на любовта съвсем не е очевидна от само себе си, вие постепенно започвате да бъркате любовта с всякакви други енергии, които не са любов, като например възхищение, забогатяване или емоционална зависимост. Тези грешни образи на любовта влияят на връзките ви, но основно ви карат постоянно да търсите нещо извън себе си, което да ви върне онова чувство на безусловна любов, което всъщност е скрито дълбоко във вас. Степента, в която тези илюзии или загуби ви влияят, зависи от специфичната енергия на рождения ви дом и семейната среда. Принципно родителското съзнание е смесица от его и сърце, страх и светлина. Вероятно вашите родители са силно привързани към определени сфери посредством по-горе посочените илюзии. Но в други случаи те могат да бъдат много озарени, като например когато изпитват страдание и вътрешно израстване в определени области, което отваря сърцата им. Начинът, по който те са зациклили в съзнанието, основано на егото, е различен за всеки родител или семейство. Когато навлезете в специфичната конфигурация от енергии, съставяща вашето рождено семейство, съзнанието ви е широко отворено и все още без почти никакво усещане за собствени граници. Като бебе вие изцяло приемате родителските енергии като основен отпечатък, който оказва дълбоко влияние върху това как ще преживеете нещата в бъдеще. Все още нямате никакъв филтър. Едва по-късно, по време на пубертета, осъзнавате себе си като „аз” и развивате съзнанието, необходимо за пробиване през тези енергии и установявате кое е добро и естествено за вас и кое не. Отначало силно се привързвате към парадигмата на вашите родители, но после, с напредването на възрастта и с придобиването на повече себеосъзнатост, започвате да подлагате под въпрос възгледите им за живота, тъй като търсите ваше собствено усещане за идентичност. Този процес на психологическо израстване е много силно свързан с преминаването от съзнание, основано на егото към съзнание, основавано на сърцето. Естествените етапи на земния живот, биологичните и физиологични цикли и сезоните, имат своите паралели с естествените етапи на израстване в духовен смисъл. Преходът от основано на егото към основано на сърцето съзнание често става успоредно с преодоляването на ограничаващите енергии на страха, които са контролирали рожденото ви семейство. Травмата от космическото раждане, която изпитвате при раждането си като индивидуална душа /Виж „Болката от космическото раждане”/ до известна степен се повтаря при всеки нов земен живот. По време на вашето раждане, родителите ви принадлежат на енергията на Земята. Те вече са се адаптирали към това измерение и към валидните за него закони. Често тези закони са ограничаващи и са чужди за детето. По този начин за него родителите представляват его-базираното съзнание, енергията на трите илюзии. Детето се сблъсква с тях в родния си дом и видът, който са приели у родителите, го повлиява силно за остатъка от живота му. Детето приема много дълбоко всичко, което го заобикаля, особено през първите три месеца. Енергиите на родителите попиват в детското съзнание не възпрепятствани от каквато и да било рационална мисъл или защита. От друга страна в паметта му все още присъства „частица от рая”, останала непомътнена от илюзиите, частица от детското съзнание, която познава любовта, майсторството и единството като естествено състояние на съществуване. Това съзнание се сблъсква със заобикалящите го енергии, основани на егото и това е наистина болезнен конфликт. Той може да породи у детето желание да върне и да се прибере „у дома”; може да причини сериозна съпротива към живота още в самото му начало. Това всъщност е повтарящата се отново и отново травма на космическото раждане. Как се справя детето с този сблъсък или конфликт на енергии? Най-често то изключва определена част от себе си. Някои части на детското съзнание се скриват. Детето ще се опитва да се настрои към енергиите на родителите, да се адаптира към тях, тъй като в самото начало изцяло зависи от тях. То се намира в изключително уязвимо физическо състояние и изпитва силно желание да бъде обичано и обгрижвано от родителите си. Споменът у него за изначалното състояние на единство, любов и майсторство всъщност е неговия подарък към родителите, но бидейки обгърнати от воалите на илюзиите, често те не могат да го приемат. Така всъщност те не са способни истински да приемат детето. На определен етап, разбира се, родителите също са били деца и са преминали през същия този процес. Родителите не налагат съзнателно своите страхове и илюзии върху детето. Но като възрастни индивиди те са абсорбирали много енергии от съзнанието, основано на егото. В момента на раждането на детето родителите често преживяват временно пробуждане. Да наблюдаваш появата на това малко невинно същество от утробата, което се поверява в ръцете на света, толкова отворено и ранимо, предизвиква дълбоко чувство за благоговение у почти всеки човек. Този свещен момент отваря широко вратите към Дома в съзнанието на родителите и те несъзнателно се докосват до божествената същност в себе си, която познава безусловната любов и единството. За кратко те се потапят в свещеното пространство и усещат кои са те отвъд илюзиите. Това обаче често е временно състояние на блаженство, защото след това нещата се уталожват и се връщат „в нормални граници”. Начинът им на мислене и усещане ще клони към връщане в познатите модели, към които са свикнали. Така отварянето за съзнанието, основано на сърцето, приключва за пореден път. А какво става с детето, което расте? Повечето деца избират да се адаптират към отправната рамка на родителите си и така загубват връзката с енергията на индивидуалната си душа, която добре са познавали в началото на своето въплъщение. В първата фаза от живота си /до пубертета/ те са толкова погълнати от фокусирането върху света и получаването на любов и внимание от родителите, че самите те забравят кои са. Как всичко това повлиява на детето? То има необуздана нужда от любов и закрила и когато се препъне в изпълнените със страх, блокирани енергии на своите родители, то ще се чувства объркано. Ще изпита болка и чувство за изоставеност. То обаче ще скрие тези емоции от себе си, тъй като те са прекалено болезнени за осъзнаване в подобно състояние на откритост и уязвимост. Това, което детето ще направи, е да спусне щорите и да си създаде илюзорни образи на любов. За да оцелее емоционално, то ще си позволи да бъде заблуждавано от тези неистински образи на родителите, защото ако безусловната любов отсъства, условната любов изглежда по-добра от нищо. Детето буквално ще се преобърне на обратно, за да получи любовта и закрилата, от които изпитва нужда и които са неговия спомен от Дома. И следователно, то ще се обърка и ще приеме неправилните енергии като любов. Например, детето може да сбърка любовта с родителската гордост от дадени постижения или емоционалната нужда на родителите от дете.
Всеки път, когато детето постига нещо, което кара родителите да изпитват гордост и бива поощрявано за това, то може да почувства как сърцето му се разтваря от радост, че е харесвано и оценено. Но ако източникът на родителската гордост не се основава на чистото разбиране на детето, на това което самото то се стреми да бъде, а по-скоро на онова, което обществото очаква от него, тогава тази гордост наистина представлява вид отрова. Детето бива възнаграждавано за това, че живее по определени външни стандарти, докато всъщност любовта трябва да представлява докосване до вътрешните стандарти на детето – какво то иска да постигне за себе си в този живот. Когато вниманието бива систематично насочвано към външни постижения, детето ще попадне в плен на заблудата, че постиженията са равнозначни на любов и е много вероятно да развие съзнание на вина, когато не постъпва „правилно”, когато не прави онова, „което се очаква” според външните стандарти. Като възрастен, то може да се превърне в индивид, който не може да осъзнае кога неговите собствени граници са нарушени или кога се смазва от работа. Той просто ще чувства постоянната нужда да постига резултати, без да разбира защо усилената работа се е превърнала в пристрастяване. Друг пример за изкривяване на истинската енергия на любовта е когато детето започне да бърка любовта с емоционална зависимост. Много деца се чувстват обичани, когато са желани от родителите си. В действителност те запълват дупка в родителските сърца, празнота, за която родителите не са се погрижили и когато децата застанат в нея, те предлагат себе си като родителски заместник. Детето иска да осигури любовта и подкрепата, която вътрешно липсва на родителите. По този начин то се опитва да им се хареса и да получи любовта, от която самото то така отчаяно се нуждае. Но това разбира се няма нищо общо с любовта! Тази игра представлява опасно преплитане на енергии, което по-късно ще предизвика много затруднения както във връзката дете – родител, така и в бъдещите лични връзки на детето като зрял индивид. Много от родителите сами са изпитали липсата на безусловна любов в детството си. Те също не са били истински приемани от своите родители. Това е оставило в техните същества дълбоко заседнала болка и чувство на изоставеност. Когато самите те имат дете, те го обгръщат със смесени сигнали. От една страна в тях има истинска любов, но от друга се появява подсъзнателната нужда да „компенсират загубата”. Родителите често се опитват да излекуват собствените си емоционални рани посредством своята връзка с детето си. Правейки това на подсъзнателно ниво, те поставят детето в ролята на родител – заместител, т.е. чрез детето си те трябва да получат любовта, която така болезнено им е липсвала в тяхното детство. Когато това се случи, посланията „обичам те” и „нуждая се от теб” крайно объркват детето. Енергията на детето вече няма да бъде негова собствена, защото то е засмукано от нуждите на родителите си, а това засмукване всъщност му се струва приятно. То дава фалшиво чувство за сигурност, което докато детето отрасне, ще го кара да се чувства дълбоко обичано, докато всъщност енергията му бива изтощавана и притежавана от другия индивид. То ще се чувства обичано и ценено докато се напряга до краен предел да дава максимума от себе си. Ще тълкува емоционалната зависимост, дори ревността и обсебването, като форма на любов, докато тези енергии всъщност са диаметрално противоположни на това чувство. Тази трагична загуба на самия себе си се ражда от асоциирането на любовта с нуждата. Дотук ви обръщах внимание на факта, че идвайки на Земята като дете, вие бивате потопени в „океан от забрава”, в мрежа от илюзии, която на пръв поглед изглежда сякаш ви привързва много здраво. От нивото на душата обаче, вие съзнателно си позволявате да бъдете заблуден. Дълбоко в себе си вярвате, че с раждането си на Земята ще откриете решението и изхода. Вашата мисия е да откриете изход от илюзиите и да донесете „енергията на решението”, енергията на любовта и за външния свят и да я направите достъпна за другите! В определени моменти от живота ви, ще ви бъдат предоставени възможности и вероятности, които да спомогнат за изпълнението на вашата мисия. С времето, ще се сблъскате с различни хора и ситуации, които ще ви предизвикат да откриете кои сте всъщност. Ще бъдете нежно подбутнати, а ако сте упорити – мощно провокирани от живота да „разплетете възела”. Трябва да позволите на фалшивите образи на любовта, които са част от вашето възпитание, част от енергиите на вашите родители, да си отидат. Това може да отключи криза на личността, подобно на описаното в първата част на тази книга като първи етап на прехода от егото към сърцето. Може да изглежда, че нищо вече не е сигурно и че всичко, в което вярвате, подлежи на преоценка, но душата ви няма да се спре пред нищо, за да ви върне у дома. Душата ви ще чука неуморно на вашата врата, докато не решите да отворите и да се освободите! Значимите събития в живота ви винаги са настроени така, че да ви предоставят възможности за израстване и завръщане към истинската ви същност. Но се изискват смелост и решителност за да стигнете до края на това приключение и да си върнете енергиите на новороденото дете, непомрачени от илюзиите за загуба на майсторство, любов и единство. Вероятно ще се чувствате противопоставен на енергията на собствената си душа за известно време, поради факта, че тя може да ви отклони от онова, което сте свикнали да приемате за нормално и добро за вас. Вашата душа може да ви изглежда като странен гост, тъй като сте привикнали към порядките в живота и в рожденото ви семейство. Нужни са едновременно както мъжката енергия на себеосъзнаването и различаването, така и женската енергия на любовта и разбирането, за да се освободите от съзнанието, основано на егото. По отношение на родителите ви, различаването означава да се дистанцирате от задвижваните от страха и ограничаващи енергии, с които са ви захранвали. Помнете важността на „енергията на меча”, за която ви говорих в началото. За да се освободите от семейството си в духовния смисъл на думата, трябва да се научите да различавате техните енергии от вашите собствени, а също и да „срежете въжетата”, които ви ограничават и задушават. Тук не става дума да изразявате гняв и разочарование от родителите си или да им кажете, къде са сгрешили с вас. Понякога може да е добре да се опитате да им разясните позицията си за нещата или да им разкажете за чувствата си към тях. Но в много случаи, те може и да не разберат това, което им казвате. Възможно е да не резонират с онази част от вас, която е „различна” и в несъгласие с техните възгледи за живота. Скъсване на връзките с родителските енергии означава основно и най-вече да освободите тези енергии от собствените си мисли и емоции. Това означава да се вгледате в себе си и да видите доколко неосъзнато живеете живота си по модела, зададен от илюзиите на родителите ви, по техните „може” и „не може”, основани на страх и осъждане. Веднъж, щом осъзнаете това и му позволите да си отиде от вас, ще бъдете свободни да им простите и наистина „да напуснете родния дом”. Ще освободите родителите си да вървят по своя път, едва когато срежете въжетата на вътрешен план и поемете отговорност за собствения си живот. Вече ще сте казали „не” на техните страхове и илюзии /меча на различаването/, но в същото време ще разберете, че родителите ви и техните страхове и илюзии не са едно и също. Те също са деца на Бог, които просто се стремят да изпълнят своята мисия. Усетите ли веднъж това, ще усетите и тяхната невинност и ще можете да простите! В известен смисъл вие сте били жертва на родителите си, понеже като такива те са представлявали его базираното съзнание във вашето детство. Временно и частично сте живели според техните илюзии. Донякъде не сте и имали избор като тяхно дете. Но да трансформирате чувството си на жертва на ситуацията, е едно от най-великите постижения, което можете да извършите в живота си. Вие се освобождавате като личност, когато осъзнаете дълбоките енергийни отпечатъци от своето детство и съзнателно решите кои са добри за вас и от кои предпочитате да се освободите. Ето това се нарича майсторство. Повече няма подсъзнателно да се адаптирате към желанията и мечтите на своите родители, които не са ваши собствени. В същото време няма и да се бунтувате срещу тях. Ще видите, че фалшивите образи, които са ви предлагали, не са ваши и толкоз! Не е нужно да съдите родителите си, че са ви натоварили с тези аспекти. Едновременно можете да различавате и да обичате! Може да се каже, че вашите родители ви въвеждат в съзнанието, основано на егото и отново чрез тях преминавате отвъд него, като се освобождавате от тях с любов и прошка, осъзнавайки себе си като независимия майстор, който всъщност сте!
| ||